Какво да търсите в обучението на децата си?
Написано от Radina Mihaleva Понеделник, 15 Февруари 2010 14:33
Точна рецепта за това просто няма. В българските училища съществува определена методика на преподаване, основана на учебната програма, спусната от Министерството на образованието. Няма как, трябва да се съобразяваме с нея. Възможност за творчество в часовете има, но само ако си даскал по душа.
Друг е случаят, когато родителя тръгне да записва детето си във всякакви частни училища, школи, центрове и други подобни. Там има възможност да избираме. Но как?
Сега би следвало да Ви дам своите съвети, подплатени с известна доза солидни и безсмислени термини от дебрите на педагогическата наука. Няма да го направя обаче, защото моят език е опростен, но правилен български – същият, който използвам в час с децата.
Преподавам английски език на деца от първи до пети клас в частна фирма. И така, ако при мен дойде родител да запише детето си за обучение, аз не разговарям с него за академичните знания, които имам или които детето ще усвоява в час. Това, вярвам, се разбира от само себе си. Говорим си за много по-простички, но много по-важни неща, за които ще се опитам да разкажа и на вас.
Обучаването на деца е една непрестанна игра. И ако като учител не знаеш правилата, ти никога няма да си желан участник.
Моята главна цел е часовете ми да бъде интересни и забавни. Смятам например, че идеята децата да седят мирно на чина, а аз отпред да им обяснявам и ръкомахам, е голяма заблуда в педагогиката. В моя час децата често ходят до дъската, пишат с цветни маркери, пеят и рисуват, което неизменно превръща скучния английски в невероятно преживяване.
Освен това вярвам, че всеки нов урок трябва задължително да се свърже с нещо познато, за да се покаже как даденото знание се прилага на практика. При децата ученето е пряко свързано с играта; също както детето отваря всяка нова играчка, за да види какво има вътре, то трябва да разбере за какво ще му служи всяко ново знание, за да го запомни.
Не на последно място, всички мислят, че учителя не трябва да греши. Правилно, но невярно! Много пъти в часовете си аз умишлено греша някоя дума, граматическо време, предлог или нещо друго, само за да имат възможност децата да ме хванат в грешка. Е, повярвайте, няма случай, в който после те да забравят това, за което са поправили учителя си! Но всъщност това не важи само за децата.
Могат да се изпишат още много неща, но не е нужно. Това е достатъчно храна за размисъл, защото в училище учителите се падат (добър или лош – това е въпрос на късмет), но извън училище Вие можете да избирате.
Моят личен съвет е – когато избирате учител за детето си, не търсете дипломата или научната степен; търсете истинския „даскал” (въпреки че в последните години това се превърна едва ли не в мръсна дума). Защото учител не се става в университета, а когато застанеш лице в лице с учениците си. Дипломите просто ни дават инструментите, с които да работим, а дали от всяко дърво става свирка, е отделен въпрос.
И умното, и невъзприемчивото дете имат нужда от добър учител. Всички учители имаме знанията да станем такива; разликата идва от това, че едните само си изпяват материала и си ходят, а другите възпитават и характера на бъдещите личности, в които ще се превърнат децата пред тях.
Толкова. Сега е ваш ред, родители!
Коментари
RSS на коментарите по тази тема.