Как се пише ЕСЕ?
Написано от Калина Христова Четвъртък, 04 Март 2010 07:49
През последните години есето стана един от широко разпространените жанрове в България. Все по-често започнахме да се срещаме с този тип писане – есето вече се появява в конкурси, кандидат-гимназиални и кандидат-студентски изпити. Общо взето днес преподавателите и младите хора постоянно се сблъскват с проблема “есе” (защото за повечето от нас то се оказва именно проблем!).
За по-голямата част от българските учители, ученици и студенти есето е просто “свободно писане”. Но дали наистина е точно така? Знаем ли всъщност как се пише есе?
Есето може да се срещне в многобройни разновидности под различни наименования – discoursive essay, discussion essay, explanatory essay, critical essay, persuasive essay, controversial essay, contrast and comparison essay , но всички тези видове биха могли да се сведат най-общо до два основни типа – ОПИСАТЕЛЕН тип есе (descriptive essay) и АРГУМЕНТАТИВЕН тип есе (argumentative essay).
Описателното есе може да бъде описание или разяснение на ситуация, проблем или процес. При него е нужно да се изброят и опишат важни аспекти от разглежданата тема. В повечето случаи не се изисква изразяването на лично мнение.
Аргументативното есе е по-често срещаният и по-използваният вид. В него трябва да изложи собствено мнение по проблема, което да се защити чрез прилагане на подкрепящи аргументи.
Не съществуват формули за писане, но есето има строго определени изисквания към структурата и съдържанието.
Когато трябва да напишат есе, повечето се оплакват, че не им стигат идеи („нямам за какво да пиша”) или че не могат да изкажат с думи това, което искат („зная какво искам да кажа, но не знам как да го кажа”). Всъщност е установено, че всеки има гледна точка по всеки въпрос, независимо от темата, но най-големи трудности се срещат при определяне точното съдържание и значение на проблема, при развиването на идеите си и свързването им една с друга.
Задължителната структура на есето включва увод, чиято основна цел е да привлече вниманието и да представи схематично, в най-общи линии тезата, предлагайки по-нататъшните насоки за развитие; изложение, в което се прилагат аргументите в подкрепа на тезата; и заключение, чиято задача е да резюмира фактите и доказателствата.
Уводът е задължителен и изключително важен елемент от есето. Тъй като есето е малък по обем текст, уводът не би трябвало да е повече от един абзац. Уводът, освен че създава изключително важното първо впечатление у четящия за есето като цяло, обикновено представя схематично, в най-общи линии темата и определя насоките за развитие в изложението.
За повечето пишещи уводът е най-трудната част от есето, поради ред психологически и чисто технически причини – как именно да започнем, откъде, с какво. Тук в подробен вид сме изложили съдържанието, което трябва да има като минимум уводът на всяко есе от аргументативен и описателен тип.
УВОД НА ОПИСАТЕЛНОТО ЕСЕ
Отговорите на следните четири въпроса ще осигурят необходимия материал за структуриране на увода на описателното есе:
1. Трябва ли да се дефинира някой термин или ключова дума от заглавието?
Първото изречение от всяко есе трябва да покаже как пишещия разбира темата. В заглавието “Предимствата и недостатъците на това да имаш домашен любимец”, на пръв поглед няма нито една дума за дефиниране. Всъщност, трябва да се обясни в едно изречение какво пишещият разбира под “домашен любимец”. Това е необходимо, тъй като всеки човек разбира по различен начин даденото понятие. За един домашни любимци може да са само котките, кучетата, рибките и всички други животни, които отглеждаме вкъщи за компания. За друг обаче домашни любимци може да са и кокошките в един селскостопански двор. И дори повече - в едно есе с това заглавие авторът беше написал, че “най-добрите домашни любимци са малките внучета за бабите си”.
В този смисъл дефиницията на думата от тълковния речник ще е от полза, но не винаги може да има приложение в есето; обикновено е необходимо да се изясни само определен аспект от дефинирания термин, а не цялото му речниково значение.
2. Защо е важна темата на есето?
Минимум едно изречение от увода трябва да е посветено на важността на темата. Понякога е много трудно да се каже защо дадената тема за есе е важна, но е неоспорим факт, че всички теми на есета са важни по един или друг начин.
3. В какви граници ще се разглежда проблемът?
На това място в увода трябва да се поясни точно коя област или кой аспект на проблема ще бъдат описвани, тъй като нито едно есе не може да засегне всички страни на даден проблем.
4. На колко части може да се раздели даденият проблем?
Да се разчлени проблемът означава да се посочи колко абзаца ще има в изложението на есето. С едно изречение в увода – например “Отглеждането на куче като домашен любимец има две основни предимства и два основни недостатъка”, ние свеждаме темата до четири главни аспекта и това респективно означава, че есето ще има общо четири абзаца – два, в които ще бъдат посочени предимствата, и два, в които ще се интерпретират недостатъците.
Повече за структурата на увода, изложението и заключението на есето можете за прочетете в книгата „РЕЦЕПТА ЗА ЕСЕ“ (издателство „Модулор – ОКУ“, 2005). В нея ще откриете много практически упражнения, както и примерни есета на английски и български език.
Коментари
Уф това си е навсякъде...аз затова ходих на курс тук
Аз съм на 15 и не ми се струва толкова трудно... сигурно защото ми обясниха ясно и точно какво е есето... забелязал съм, че хората се плашат най-много от неща, които не са им ясни.. ама то на повечето учители не им е ясно есето - как да го обяснят тогава?
RSS на коментарите по тази тема.