Една от любимите фрази на българина „Ти акъл не ми давай, дай ми пари!” с пълна сила се отнася и до ситуацията с прилагането на езиковия одит в България. Докато в Европа, където пряката връзка между качествена комуникация и успеха е ясно осъзната, езиковият одит е на особена почит, повечето компании у нас дори не познават тази услуга. Други просто не смятат за необходимо да отделят средства, за да наемат езиков консултант, който да оцени уменията, мотивацията, целите и да предложи адекватна програма за езиково обучение. Вместо това, тези фирми събират няколко оферти от известните на пазара езикови центрове, избират най-изгодната и … смятат проблема за решен и мислят, че са спестили пари. А дали наистина е така?

Бях свидетел на такава ситуация в българския клон на една немалка и небезизвестна интернационална фирма. Те сключиха договор с езиков център, който изпращаше преподавател да обучава на английски език част от административния отдел. Обучаваните бяха общо 6 човека, чиято главна функция в компанията беше да посрещат клиентите, да ги настаняват в съответните конферентни зали и да им предлагат напитки. Каква беше изненадата ми, когато видях учебниците, по които учеха! В тях имаше всичко – от ситуации със загубен на летището багаж до рецепта за яхния с телешко. Домашните, които трябваше да пишат (?!?) бяха е-мейли с оплаквания към хотели, съчинения-разсъждения и граматически упражнения. Както, вярвам, вече сте се досетили, след приключване на първото ниво, договорът с езиковия център беше прекратен, тъй като „обучението не даваше очакваните резултати”. След това, обаче, беше сключен друг договор, с друг езиков център…

Въпросите тук са няколко – дали нямаше да е по-добре, вместо да се превеждат кулинарни рецепти и да се пишат есета, да се наеме един езиков одитор, който да анализира ситуацията и да предложи кратка програма, в която въпросните служители да научат стотина фрази за разговор, с помощта на които да изпълняват ефективно служебните си задължения? Дали нямаше този езиков одит да реши проблема с комуникацията в отдела много по-бързо? Дали езиковият одит заедно с една кратка, но адекватна учебна програма нямаше да излезе много по-изгодно на компанията?

За съжаление, ситуацията, която описах, не е изолиран случай, а редовна практика в българската бизнес реалност. Което е жалко, тъй като в нашия забързан живот, в който времето е пари, няма нищо по-важно от това да получиш именно и точно това, от което се нуждаеш. В този смисъл, се надявам, че скоро и българският бизнес ще се откаже от онази фраза за акъла и ще приеме азбучната истина – когато се конкретизират ясно проблемът и нуждите, решението винаги е просто и бързо.